Не е сбогуване (или е?)
Опитах всичко – и добро, и гняв
(гневът не бил добър съветник, казват).
Не ме вини, че всичко проиграх;
с криворазбрана обич се наказвам.
Но нищо не помогна. Заключù
тогава тежката врата на двора!
Така. Сега сред четири стени
ме остави сама да си говоря.
И няма драматизъм във това,
че си отиде и ме изостави.
Тя, драмата, отдавна преболя,
докато гърчех се във онзи пламък.
Нали ти казах, просто зарежи
писмата недописани, палтата,
разкъсаните ризи от мечти
и разпилените цветя в лехата!
Нали ти казах, просто си тръгни!
Не плача. Гледам празно, като луда.
Дали ще оздравея? Да. Почти.
Когато спра без тебе да се будя.
Публикувано във:
Алманах Поезия 2019, Буквите, с.236
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Павлина Гатева Todos los derechos reservados
