670301 (Павлина Гатева)
1387 361
17.05.2011 г., 10:22 ч.  

Не е сбогуване (или е?) 

  Поезия » Друга
706 0 9

Опитах всичко – и добро, и гняв
(гневът не бил добър съветник, казват).

Не ме вини, че всичко проиграх;
с криворазбрана обич се наказвам. 
 
Но нищо не помогна. Заключù
тогава тежката врата на двора!
Така. Сега сред четири стени
ме остави сама да си говоря.

 

И няма драматизъм във това,
че си отиде и ме изостави.
Тя, драмата, отдавна преболя,
докато гърчех се във онзи пламък. 

 

Нали ти казах, просто зарежи
писмата недописани, палтата,
разкъсаните ризи от мечти
и разпилените цветя в лехата! 

 

Нали ти казах, просто си тръгни!
Не плача. Гледам празно, като луда.
Дали ще оздравея? Да. Почти.
Когато спра без тебе да се будя.

 

 

Публикувано във:

Алманах Поезия 2019, Буквите, с.236

 

© Павлина Гатева Всички права запазени

Публикувано във:

"Нова българска литература" Алманах "Романтика", 2019, с.122

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??