Едно, две, три –
на пръсти детето брои.
За четири се двоуми,
нали е толкова малко –
само на три.
От пет почва смело,
шест – мама подсказва.
Седем – баба се подмазва.
Осем сам изрича и
при татко тича.
Девет – ред е на дядо.
Внучето гледа го благо.
Десет – викат задружно.
Да броиш не е трудно!
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados