Не е трудно

Боже, колко сме еднакви...

като тикви на плет!?

Надуваме се, че сме различни,

но единствено ставаме

за компот, тиквеник.

Е защо тогава се надуваме?

Защо се правим на мачкан лак!?

Риби сме без водоеми,

като хора без грях.

Самотници с фалшиви приятели.

С врагове готови за нас да умрат.

О, Боже, прости ми...

но ми писна от тях.

Кой ли? Не е трудно, помисли.