Боже, колко сме еднакви...
като тикви на плет!?
Надуваме се, че сме различни,
но единствено ставаме
за компот, тиквеник.
Е защо тогава се надуваме?
Защо се правим на мачкан лак!?
Риби сме без водоеми,
като хора без грях.
Самотници с фалшиви приятели.
С врагове готови за нас да умрат.
О, Боже, прости ми...
но ми писна от тях.
Кой ли? Не е трудно, помисли.
© Ангел All rights reserved.