Не е утешение

Poesía » Filosófica

690 0 3

Не зная: имам ли нужда от прошка?

За какво? Да я нося кат′ брошка?

Не зная: трябва ли да ме почитат?

Аз предпочитам да ме обичат!

И да обичам! Постоянно го правя!

Все се тревожа, нечия нужда да не забравя.

А пък, за моите грешни решения,

ничия прошка не е утешение!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

goblenka (Маргарита Ангелова)

Благодаря зя коментарите. Много ми е трудно да си простя, ако изпускайки си емоциите сгреша и с това нараня някого. Извинението не е балсам и не лекува. По-добре, да допускаш колкото може по-малко грешки, но...Хора сме. Аз поне съм човек, с много добри намерения и с провали при тяхното реализиране. Колкото и да ограничавам броя им, до един да стигна, пак е провал и пак съм виновна.

2013-04-21T10:23:41+03:00
exs_77 (Екатерина Спасова)

Това с брошката ми хареса! За какво ни е нечия брошка, ако сами не си дадем прошка! Поздрав!

2013-04-20T22:44:21+03:00
toxin (Таня Донова)

Хубаво е!

2013-04-19T10:21:21+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0