Не е утешение

Poesía » Filosófica

692 0 3

Не зная: имам ли нужда от прошка?

За какво? Да я нося кат′ брошка?

Не зная: трябва ли да ме почитат?

Аз предпочитам да ме обичат!

И да обичам! Постоянно го правя!

Все се тревожа, нечия нужда да не забравя.

А пък, за моите грешни решения,

ничия прошка не е утешение!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

goblenka (Маргарита Ангелова)

Благодаря зя коментарите. Много ми е трудно да си простя, ако изпускайки си емоциите сгреша и с това нараня някого. Извинението не е балсам и не лекува. По-добре, да допускаш колкото може по-малко грешки, но...Хора сме. Аз поне съм човек, с много добри намерения и с провали при тяхното реализиране. Колкото и да ограничавам броя им, до един да стигна, пак е провал и пак съм виновна.

2013-04-21T10:23:41+03:00
exs_77 (Екатерина Спасова)

Това с брошката ми хареса! За какво ни е нечия брошка, ако сами не си дадем прошка! Поздрав!

2013-04-20T22:44:21+03:00
toxin (Таня Донова)

Хубаво е!

2013-04-19T10:21:21+03:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0