Не е утешение

Poetry » Philosophical

688 0 3

Не зная: имам ли нужда от прошка?

За какво? Да я нося кат′ брошка?

Не зная: трябва ли да ме почитат?

Аз предпочитам да ме обичат!

И да обичам! Постоянно го правя!

Все се тревожа, нечия нужда да не забравя.

А пък, за моите грешни решения,

ничия прошка не е утешение!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

goblenka (Маргарита Ангелова)

Благодаря зя коментарите. Много ми е трудно да си простя, ако изпускайки си емоциите сгреша и с това нараня някого. Извинението не е балсам и не лекува. По-добре, да допускаш колкото може по-малко грешки, но...Хора сме. Аз поне съм човек, с много добри намерения и с провали при тяхното реализиране. Колкото и да ограничавам броя им, до един да стигна, пак е провал и пак съм виновна.

2013-04-21T10:23:41+03:00
exs_77 (Екатерина Спасова)

Това с брошката ми хареса! За какво ни е нечия брошка, ако сами не си дадем прошка! Поздрав!

2013-04-20T22:44:21+03:00
toxin (Таня Донова)

Хубаво е!

2013-04-19T10:21:21+03:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0