19 апр. 2013 г., 10:21

Не е утешение

695 0 3

Не зная: имам ли нужда от прошка?

За какво? Да я нося кат′ брошка?

Не зная: трябва ли да ме почитат?

Аз предпочитам да ме обичат!

И да обичам! Постоянно го правя!

Все се тревожа, нечия нужда да не забравя.

А пък, за моите грешни решения,

ничия прошка не е утешение!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря зя коментарите. Много ми е трудно да си простя, ако изпускайки си емоциите сгреша и с това нараня някого. Извинението не е балсам и не лекува. По-добре, да допускаш колкото може по-малко грешки, но...Хора сме. Аз поне съм човек, с много добри намерения и с провали при тяхното реализиране. Колкото и да ограничавам броя им, до един да стигна, пак е провал и пак съм виновна.
  • Това с брошката ми хареса! За какво ни е нечия брошка, ако сами не си дадем прошка! Поздрав!
  • Хубаво е!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...