Не е утешение

Поезия » Философска

686 0 3

Не зная: имам ли нужда от прошка?

За какво? Да я нося кат′ брошка?

Не зная: трябва ли да ме почитат?

Аз предпочитам да ме обичат!

И да обичам! Постоянно го правя!

Все се тревожа, нечия нужда да не забравя.

А пък, за моите грешни решения,

ничия прошка не е утешение!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

goblenka (Маргарита Ангелова)

Благодаря зя коментарите. Много ми е трудно да си простя, ако изпускайки си емоциите сгреша и с това нараня някого. Извинението не е балсам и не лекува. По-добре, да допускаш колкото може по-малко грешки, но...Хора сме. Аз поне съм човек, с много добри намерения и с провали при тяхното реализиране. Колкото и да ограничавам броя им, до един да стигна, пак е провал и пак съм виновна.

2013-04-21T10:23:41+03:00
exs_77 (Екатерина Спасова)

Това с брошката ми хареса! За какво ни е нечия брошка, ако сами не си дадем прошка! Поздрав!

2013-04-20T22:44:21+03:00
toxin (Таня Донова)

Хубаво е!

2013-04-19T10:21:21+03:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0