Искам да крещя, но в гърдите ми ме стяга.
Защо българинът е зависим и към чуждото посяга?
Политици-любители с празни обещания,
Народе, събуди се! Това са подаяния!
Време е змията да стъпчем, да и разбием главата,
да бъдем единни, да си водим съдбата!
Стига фарс и стига шум -
век на интелектуалци и време за ум!
Стига сме мълчали, нека чуят българския глас,
да покажем, че ни има, че духът е жив във нас!
Лесно е да се откажем, да си траем,
да се правим на разсеяни и да нехаем,
но не сме слепи за този цирк, който днес се разиграва.
Време е да се надигнем! Кой ще смее да се подиграва?
Народните герои защитаваха правата,
биха се, бунтуваха, извоюваха ни свободата.
Защо се срамуваш българин да се наречеш?
Готов ли си наистина от всичко да се отречеш?
Когато е трудно - ние се борим
и до последно битките си водим.
Народът е горд и не отстъпва пред враг,
но как да постъпи, предаде ли те брат?
Преградите си нека победим и не се предаваме!
Животът може да е търг - нека не продаваме!
© Милица Игнатова Todos los derechos reservados