24 окт. 2007 г., 22:41

Не е време да мълчим!

1.3K 0 14

Искам да крещя, но в гърдите ми ме стяга.

Защо българинът е зависим и към чуждото посяга?

Политици-любители с празни обещания,

Народе, събуди се! Това са подаяния!

Време е змията да стъпчем, да и разбием главата,

да бъдем единни, да си водим съдбата!

Стига фарс и стига шум -

век на интелектуалци и време за ум!

Стига сме мълчали, нека чуят българския глас,

да покажем, че ни има, че духът е жив във нас!

Лесно е да се откажем, да си траем,

да се правим на разсеяни и да нехаем,

но не сме слепи за този цирк, който днес се разиграва.

Време е да се надигнем! Кой ще смее да се подиграва?

Народните герои защитаваха правата,

биха се, бунтуваха, извоюваха ни свободата.

Защо се срамуваш българин да се наречеш?

Готов ли си наистина от всичко да се отречеш?

 Когато е трудно - ние се борим

и до последно битките си водим.

Народът е горд и не отстъпва пред враг,

но как да постъпи, предаде ли те брат?

Преградите си нека победим и не се предаваме!

Животът може да е търг - нека не продаваме!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милица Игнатова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря! Надявам се да си права!
  • Браво за будната мисъл и ясната гражданска позиция!Може би твоето поколение ще успее да възроди България отново.
  • Поздравления за силния стих!!!!
  • Съгласна съм и аз със теб,
    но в днешно време царуват
    лъжливите обещания и облагодетелстване
    за сметка на народа ,много са враговете.
  • "Преградите си нека победим и не се предаваме!
    Животът може да е търг - нека не продаваме!"

    Преди всичко трябва да премахнем и преградите вътре в нас.
    Силен стих, Миличка!!! Поздравления!!!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...