24.10.2007 г., 22:41

Не е време да мълчим!

1.3K 0 14

Искам да крещя, но в гърдите ми ме стяга.

Защо българинът е зависим и към чуждото посяга?

Политици-любители с празни обещания,

Народе, събуди се! Това са подаяния!

Време е змията да стъпчем, да и разбием главата,

да бъдем единни, да си водим съдбата!

Стига фарс и стига шум -

век на интелектуалци и време за ум!

Стига сме мълчали, нека чуят българския глас,

да покажем, че ни има, че духът е жив във нас!

Лесно е да се откажем, да си траем,

да се правим на разсеяни и да нехаем,

но не сме слепи за този цирк, който днес се разиграва.

Време е да се надигнем! Кой ще смее да се подиграва?

Народните герои защитаваха правата,

биха се, бунтуваха, извоюваха ни свободата.

Защо се срамуваш българин да се наречеш?

Готов ли си наистина от всичко да се отречеш?

 Когато е трудно - ние се борим

и до последно битките си водим.

Народът е горд и не отстъпва пред враг,

но как да постъпи, предаде ли те брат?

Преградите си нека победим и не се предаваме!

Животът може да е търг - нека не продаваме!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милица Игнатова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря! Надявам се да си права!
  • Браво за будната мисъл и ясната гражданска позиция!Може би твоето поколение ще успее да възроди България отново.
  • Поздравления за силния стих!!!!
  • Съгласна съм и аз със теб,
    но в днешно време царуват
    лъжливите обещания и облагодетелстване
    за сметка на народа ,много са враговете.
  • "Преградите си нека победим и не се предаваме!
    Животът може да е търг - нека не продаваме!"

    Преди всичко трябва да премахнем и преградите вътре в нас.
    Силен стих, Миличка!!! Поздравления!!!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...