Oct 24, 2007, 10:41 PM

Не е време да мълчим!

  Poetry » Civic
1.3K 0 14

Искам да крещя, но в гърдите ми ме стяга.

Защо българинът е зависим и към чуждото посяга?

Политици-любители с празни обещания,

Народе, събуди се! Това са подаяния!

Време е змията да стъпчем, да и разбием главата,

да бъдем единни, да си водим съдбата!

Стига фарс и стига шум -

век на интелектуалци и време за ум!

Стига сме мълчали, нека чуят българския глас,

да покажем, че ни има, че духът е жив във нас!

Лесно е да се откажем, да си траем,

да се правим на разсеяни и да нехаем,

но не сме слепи за този цирк, който днес се разиграва.

Време е да се надигнем! Кой ще смее да се подиграва?

Народните герои защитаваха правата,

биха се, бунтуваха, извоюваха ни свободата.

Защо се срамуваш българин да се наречеш?

Готов ли си наистина от всичко да се отречеш?

 Когато е трудно - ние се борим

и до последно битките си водим.

Народът е горд и не отстъпва пред враг,

но как да постъпи, предаде ли те брат?

Преградите си нека победим и не се предаваме!

Животът може да е търг - нека не продаваме!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милица Игнатова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря! Надявам се да си права!
  • Браво за будната мисъл и ясната гражданска позиция!Може би твоето поколение ще успее да възроди България отново.
  • Поздравления за силния стих!!!!
  • Съгласна съм и аз със теб,
    но в днешно време царуват
    лъжливите обещания и облагодетелстване
    за сметка на народа ,много са враговете.
  • "Преградите си нека победим и не се предаваме!
    Животът може да е търг - нека не продаваме!"

    Преди всичко трябва да премахнем и преградите вътре в нас.
    Силен стих, Миличка!!! Поздравления!!!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...