***(не-есенно - за татко)
Някога, преди да отлети,
духът на вятъра
прескочи равноденствието
по средата
и остана
в солената сянка на лятото -
на връзки от седеф и бриз
метнал през рамо
две дузини стъпки, пясъчни.
Окъселият ден все го чака оттатък.
Да събират кестени - заедно.
Да се скарат - за нещо си тяхно
(уж отдавна забравено).
После,
когато (пак) окапят листата,
да запушат лули от мъгла
и, като стари приятели,
с облаците да играят табла.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дора Павлова Todos los derechos reservados
