Aug 16, 2009, 11:15 PM

***(не-есенно - за татко) 

  Poetry
1471 0 26
Някога, преди да отлети,
духът на вятъра
прескочи равноденствието
по средата
и остана
в солената сянка на лятото -
на връзки от седеф и бриз
метнал през рамо
две дузини стъпки, пясъчни.
Окъселият ден все го чака оттатък.
Да събират кестени - заедно.
Да се скарат - за нещо си тяхно ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дора Павлова All rights reserved.

Random works
: ??:??