16.08.2009 г., 23:15 ч.

***(не-есенно - за татко) 

  Поезия
1279 0 26

 

 

 

Някога, преди да отлети,

духът на вятъра

прескочи равноденствието

по средата

и остана 

в солената сянка на лятото -

на връзки от седеф и бриз

метнал през рамо

две дузини стъпки, пясъчни.

 

Окъселият ден все го чака оттатък.

Да събират кестени - заедно.

Да се скарат - за нещо си тяхно

(уж отдавна забравено).

После,

когато (пак) окапят листата,

да запушат лули от мъгла

и, като стари приятели,

с облаците да играят табла.

 

 

 

 

 

© Дора Павлова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво
  • и като стари приятели...да запушат лули от мъгли...
    невероятно образно и красиво.
    беше ми домъчняло...
  • "Да събират кестени - заедно.

    Да се скарат - за нещо си тяхно"

    ... и не е сложно... лесно е!
    Прекрасен стих!
  • !!!
  • окъселият ден все ще чака ...
    благодаря за хубавия стих
  • Ех, че хубаво!!! Само ти ги можеш така, Доре... чудесни!
  • Харесах много!! Шестичка!
  • красиво...
  • Много образно!!!
  • Доре, защо пишеш толкова сложно, като облак, роден от водата, и като вода, родена от облак? Като река си близко до Земята и като облак до Небето. Вероятно си дъжд. Както и да е, трудно те разбирам, но ми е хубаво когато те чета. Поздрави!
  • И навява тъгата по лятото!!!
  • Прекрасно усещане!(нали съм си от ветровит край, знам го този разбойник вятъра)
    Искам да капят листа и да вали дъжд!Клади от сухи листа но дворовете...Мирис и мисъл за камина...
    Лелеееее, как ме размечта...
  • Макър да е още лято, усетих полъха на есента и странно, не ми стана тъжно, а някак си уютно от твоя стих!
  • "Да се скарат - за нещо си тяхно

    (уж отдавна забравено)."

    Точно като стари приятели... Че харесах е ясно. Иначе нямаше да се въщам всеки път ... "на лятото

    в солената сянка".
  • Дюшеш!
  • приказно - някак листопадно и топло!
    хареса ми определено! благодаря!
  • Дано облаците да не губят много на табла, че са страшно емоционални и все плачат... Пък вятърът - великодушен - оставя ги хубаво да си излеят душиците, мълчаливо изтърпява гръмотевичните им укори и свитките в очите и чак тогава ги изпраща, развеселен от тази врява, по дългия им път...

    Да ти е хубава и слънчева есента, Доре!
  • И после?
  • Благодаря!
  • Четох, четох, и пак чета този твой стих!
    Прекрасен е!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Харесах атмосферата!
  • докато не ги изгони дъртата вещица- зимата...
  • Хубаво е...
    Поздрави!
  • ЕСЕННО И КРАСИВО.
  • В "Солената сянка" на лятото
    остатъци смях , неизбежност,
    записват си спомени пясъчни
    в следите на плахи копнежи...

    Аплодисменти за красотата!
  • кап кап
    и пак
    листа и дъжд ни чакат
    кап кап капят
    сега във лятото задръж
    и пожелавай вятъра
    на всеки облак -
    надалеч да носи
    и разсейва
    дъждовната им
    мокра реч

    и през сълзи да грейва
Предложения
: ??:??