6 feb 2008, 10:55

Не гледай гълъбите!

  Poesía
854 0 2
Не гледай гълъбите! Те имат крила.
От тях си взел единствено сивотата.
Не искам да помня каква съм била,
отне ми ти докрай свободата.

Поиска да ме сграбчиш в кафез,
да тлея със тебе без огън.
По-жалка от бездомен пес,
без остатъци обич не мога.

Прикова се сам и мене заклещи,
за да не види сърцето ми шир,
задушаваш мечтите със ледени плещи
и си правиш от душата ми пир.

Отнемаш всичко, решетки съзирам.
Дали ще избягам от тази килия?
В тъмница вековна с теб се намирам
и тука душата ми с твоята гние...

Не търси гълъбите. Те отлетяха.
И разпръснаха сиви простори...
Не гледай очите ми. Те също умряха.
Душата ми завинаги затвори.
05.02.2008

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сиси Валентинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много тъжен,но прекрасен стих!Хареса ми много!поздрав!
  • Не позволявай да ти отнемат свободата.В клетка живота бавно умира.Поздрав за стиха!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...