6 февр. 2008 г., 10:55

Не гледай гълъбите!

855 0 2
Не гледай гълъбите! Те имат крила.
От тях си взел единствено сивотата.
Не искам да помня каква съм била,
отне ми ти докрай свободата.

Поиска да ме сграбчиш в кафез,
да тлея със тебе без огън.
По-жалка от бездомен пес,
без остатъци обич не мога.

Прикова се сам и мене заклещи,
за да не види сърцето ми шир,
задушаваш мечтите със ледени плещи
и си правиш от душата ми пир.

Отнемаш всичко, решетки съзирам.
Дали ще избягам от тази килия?
В тъмница вековна с теб се намирам
и тука душата ми с твоята гние...

Не търси гълъбите. Те отлетяха.
И разпръснаха сиви простори...
Не гледай очите ми. Те също умряха.
Душата ми завинаги затвори.
05.02.2008

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сиси Валентинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много тъжен,но прекрасен стих!Хареса ми много!поздрав!
  • Не позволявай да ти отнемат свободата.В клетка живота бавно умира.Поздрав за стиха!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...