6.02.2008 г., 10:55

Не гледай гълъбите!

861 0 2
Не гледай гълъбите! Те имат крила.
От тях си взел единствено сивотата.
Не искам да помня каква съм била,
отне ми ти докрай свободата.

Поиска да ме сграбчиш в кафез,
да тлея със тебе без огън.
По-жалка от бездомен пес,
без остатъци обич не мога.

Прикова се сам и мене заклещи,
за да не види сърцето ми шир,
задушаваш мечтите със ледени плещи
и си правиш от душата ми пир.

Отнемаш всичко, решетки съзирам.
Дали ще избягам от тази килия?
В тъмница вековна с теб се намирам
и тука душата ми с твоята гние...

Не търси гълъбите. Те отлетяха.
И разпръснаха сиви простори...
Не гледай очите ми. Те също умряха.
Душата ми завинаги затвори.
05.02.2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сиси Валентинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много тъжен,но прекрасен стих!Хареса ми много!поздрав!
  • Не позволявай да ти отнемат свободата.В клетка живота бавно умира.Поздрав за стиха!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...