Ситен дъжд
по асфалта ръми.
С токчета в ръка
стъпвам боса.
През локвите кални вървя.
Не усещам
колко съм мокра.
Полудя ли нощта,
та все още се бави
да покрие с тъма
уморената сянка
на самотна жена. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.