Не идва нощта
Ситен дъжд
по асфалта ръми.
С токчета в ръка
стъпвам боса.
През локвите кални вървя.
Не усещам
колко съм мокра.
Полудя ли нощта,
та все още се бави
да покрие с тъма
уморената сянка
на самотна жена.
Сякаш плаче денят
и процежда се бавно
на капчици топли
в дланта,
и заспива слънцето,
а нощта е далеко...
далеко.
В полусън
се прокашля паважът.
Птица някъде тъжно запя.
В полутонове залезът гасне.
А не идва.
Не идва нощта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
