Apr 26, 2009, 9:56 AM

Не идва нощта

  Poetry
1.3K 0 14

Ситен дъжд
по асфалта ръми.
С токчета в ръка
стъпвам боса.
През локвите кални вървя.
Не усещам
колко съм мокра.
Полудя ли нощта,
та все още се бави
да покрие с тъма
уморената сянка

на самотна жена.
Сякаш плаче денят
и процежда се бавно
на капчици топли
в дланта,
и заспива слънцето,
а нощта е далеко...
далеко.
В полусън
се прокашля паважът.
Птица някъде тъжно запя.
В полутонове залезът гасне.
А не идва.
Не идва нощта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Аз, за да не се изкалям, се обръщам наопаки и стъпвам по небето. То няма начин да изцапа нозете ми... Препоръчвам ти го...
  • Сетих се нещо, Жени, за един мой стих от ученическите години...
    Ще ти напиша цитат от него.
    " По перваза
    на прозореца
    се любят гълъби.
    Усмихни се,
    да не ги прогониш.
    И когато си заминат,
    пак се усмихни.
    Просто се опитай
    със усмивка,
    да дочакаш
    и да се докоснеш
    до тъгата на нощта."

    Прегръдка от мен.
  • Точно така трябваше да бъде Кръстина!
    Благодаря!
  • Представих си те, с цялата картина на жадуваната нощ.
  • Много нежен и изплакан стих!Поздрав с усмивка!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...