RainaVakova
431 2760
22 jul 2020, 0:17

Не идвай, ако не носиш глас! 

  Poesía » Otra
657 4 6

Не идвай и наужким не пристъпвай,

ако не носиш глас

в разгара на излишното ми лято,

че този сън тежи като сълза на ангел,

която пада в огледалото,

където аз отдавна не поглеждам.

Тъй бели са косите ми,

лицето няма мимики за нищо,

прегърбената сянка се съмнява,

че има на какво да се усмихне.

Ако пристъпиш, как ще ме познаеш?

И за какво съм ти такава?

Почакай да надвикам катаклизмите

на знойния апокалипсис,

почакай да измия очи в рехавината

на ято детелини,

да кацне пеперуда на косата ми

и сянката ми лудо да танцува...

да стигне до превала усмивката на ехото

и живи ветрове да облекат надеждата,

че ангелите чуват

последното "Обичам" на вселената
и аз ще се събудя...

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • обичам приказките ти, Райни!
  • Ники, Кети, благодаря ви, че сте тук!
  • При теб е винаги приказка Райне!
    Имаш дарбата да превръщаш думите в магия от поезия!
    Разкош!
  • Приказно!
  • Благодаря, Стойчо за чувствящия прочит! Хубав ден, приятелю!
  • Ще се превърне словото в съцветие,
    щом скрижалите на любовта живеят
    в този, който е част от живота.
    Дори да бъде само сън недосънуван...
    Поетична симфония в си бемол мажор!
    Поздравления за написаното от теб, Райна!
Propuestas
: ??:??