Не идвай и наужким не пристъпвай,
ако не носиш глас
в разгара на излишното ми лято,
че този сън тежи като сълза на ангел,
която пада в огледалото,
където аз отдавна не поглеждам.
Тъй бели са косите ми,
лицето няма мимики за нищо,
прегърбената сянка се съмнява,
че има на какво да се усмихне.
Ако пристъпиш, как ще ме познаеш?
И за какво съм ти такава? ...