13 abr 2021, 16:32

Не искам

  Poesía
568 6 13

Не искам да римувам тишината,

застанала пред идващото лято,

намразвайки небето над душата си,

тъй сякаш че с отрова е залято.

 

Не искам да се вкопча във живота 

така че да забравя да живея

и хищно ( като звяр,

като животно)

да търся благо в някакви идеи.

 

Да мисля, и да чакам, да мечтая,

да търся,

да преследвам,

да се уча

и никога до прах да не изгарям,

да служа на съдбата, като куче,

веригите сама да си затягам...

           Не искам робството си да римувам.

От себе си не мога да избягам -

а аз съм цяла планина от чувства.

 

Така че ще изляза от покоя

на своите безсмислени идеи.

Животът, даже труден, си е моят.

А всеки план ме спира да живея.

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Гарелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...