Не искам
Не искам да римувам тишината,
застанала пред идващото лято,
намразвайки небето над душата си,
тъй сякаш че с отрова е залято.
Не искам да се вкопча във живота
така че да забравя да живея
и хищно ( като звяр,
като животно)
да търся благо в някакви идеи.
Да мисля, и да чакам, да мечтая,
да търся,
да преследвам,
да се уча
и никога до прах да не изгарям,
да служа на съдбата, като куче,
веригите сама да си затягам...
Не искам робството си да римувам.
От себе си не мога да избягам -
а аз съм цяла планина от чувства.
Така че ще изляза от покоя
на своите безсмислени идеи.
Животът, даже труден, си е моят.
А всеки план ме спира да живея.
© Деница Гарелова All rights reserved.
