2 nov 2005, 18:18

Не искам

  Poesía
828 0 1
Не искам
да търся път към теб.
За мен затворил си вратите свои.
Боли ме,но така е по-добре,
далеко от очите твои.


Сълзи със цвят на черен въглен,
горят и парят тежко в мен,
сълзи отчаено,в които търся
миналото в утрешния ден.


Не искам
да те обичам от снимките ни стари,
да вярвам,че жива съм и ме боли.
Дълбоки са нанесените рани,
но знам,някои ден миналото ще се заличи

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ще се заличи. От мен една усмивка и поздравления за хубавата творба! и една голяма 6тица

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...