Nov 2, 2005, 6:18 PM

Не искам

  Poetry
820 0 1
Не искам
да търся път към теб.
За мен затворил си вратите свои.
Боли ме,но така е по-добре,
далеко от очите твои.


Сълзи със цвят на черен въглен,
горят и парят тежко в мен,
сълзи отчаено,в които търся
миналото в утрешния ден.


Не искам
да те обичам от снимките ни стари,
да вярвам,че жива съм и ме боли.
Дълбоки са нанесените рани,
но знам,някои ден миналото ще се заличи

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ще се заличи. От мен една усмивка и поздравления за хубавата творба! и една голяма 6тица

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...