Не искам
Не искам
да търся път към теб.
За мен затворил си вратите свои.
Боли ме,но така е по-добре,
далеко от очите твои.
Сълзи със цвят на черен въглен,
горят и парят тежко в мен,
сълзи отчаено,в които търся
миналото в утрешния ден.
Не искам
да те обичам от снимките ни стари,
да вярвам,че жива съм и ме боли.
Дълбоки са нанесените рани,
но знам,някои ден миналото ще се заличи
да търся път към теб.
За мен затворил си вратите свои.
Боли ме,но така е по-добре,
далеко от очите твои.
Сълзи със цвят на черен въглен,
горят и парят тежко в мен,
сълзи отчаено,в които търся
миналото в утрешния ден.
Не искам
да те обичам от снимките ни стари,
да вярвам,че жива съм и ме боли.
Дълбоки са нанесените рани,
но знам,някои ден миналото ще се заличи
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
