Не искам

8 sept 2009, 8:09

Poesía » Otra

614 0 8

Не искам да ме питате защо,

не искам даже да е даже!

Не искам - няма за какво,

да плачем и да се продаваме.

Животът полетя – и я го виж -

роди се и задава ни въпроси,

във тишината двамата мълчим

и се разтваряме във нея боси.

Любов, любов и хиляди слънца,

звезди, които ни говорят,

а ние, като истински деца,

в игрите си със тишината спорим...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Смиф (Валентин Евстатиев)

2013-08-27T17:02:32+03:00

Майсторска недоизказаност.
Elda (Лора)

2009-11-02T17:45:02+02:00

Да, недостижим е думата...
rogatia (Богдан Григоров)

2009-09-10T18:32:13+03:00

Много Голям Си!
Недостижим...Страхотно е.
Rumqna (Румяна Михалева)

2009-09-09T08:16:52+03:00

Винаги има за какво да плачем,всеки нов ден се раждат въпроси...Хареса ми!
adiveil (Нина)

2009-09-08T12:19:13+03:00

Винаги има за какво да се продадем, Иво. От нас зависи.
Хубав стих. Поздрави!
anahid (Анахид Чальовска)

2009-09-08T11:05:16+03:00

Непораснали деца сме
кой ще ни обори
и ще пораснем,
когато със себе си не спорим!

Страхотен стих!
azura_luna (Петя Стефанова)

2009-09-08T09:46:55+03:00

И ние като истински деца понякога не знаем какво искаме...
galenaGV (Галена Воротинцева)

2009-09-08T09:42:36+03:00

Понякога истините се раждат в тишина - особено когато повечето вече е казано... Тогава наистина има за какво да се поспори с тишината...Хубаво и мъдро!