10 feb 2008, 10:05

Не искам...

  Poesía
747 0 6

НЕ  ИСКАМ . . .

                            На сина ми

 

Не искам и не трябва обичта ми

да бъде клетка за мечтите ти.

Ти можеш, сине - вече сам летиш,

над тревогите ми да се извисиш.

 

Това, което не успях да сторя,

ти ще постигнеш със любов и воля.

Животът е пътуване, нали?

Пътувай, следвай своите мечти.

 

Аз зная, имаш често трудни дни,

но не унивай, вяра не губи.

Не спирай, със надежда продължи,

за да прегазиш мътните води.

 

А любовта ми, сине, ще те пази -

със тебе ще обича и ще страда.

По твоя път неспирно ще върви -

да те закриля и да те крепи.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Велчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...