Не искам...

10 февр. 2008 г., 10:05

Поэзия

560 0 6

НЕ ИСКАМ . . .

На сина ми

Не искам и не трябва обичта ми

да бъде клетка за мечтите ти.

Ти можеш, сине - вече сам летиш,

над тревогите ми да се извисиш.

Това, което не успях да сторя,

ти ще постигнеш със любов и воля.

Животът е пътуване, нали?

Пътувай, следвай своите мечти.

Аз зная, имаш често трудни дни,

но не унивай, вяра не губи.

Не спирай, със надежда продължи,

за да прегазиш мътните води.

А любовта ми, сине, ще те пази -

със тебе ще обича и ще страда.

По твоя път неспирно ще върви -

да те закриля и да те крепи.

feia (Вилдан Сефер)

2008-02-10T17:42:49+02:00

Прегръщам те за този стих!Майчина мъдрост и любов!
аннавлад (Анна Дюлгерова)

2008-02-10T16:20:36+02:00

Прекрасно посвещение!
Anita765 (Ани Монева)

2008-02-10T13:10:41+02:00

Чудесно посвещение и мъдри съвети!
Пишеш толкова земно.
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

2008-02-10T12:02:44+02:00

лелеееее......Лили........
тука си толкова различна...
и все така си нежна!!!!!!
чудесен стих за майчината обич!!!
така е,винаги майките закрилят
децата си по техния труден път в живота!!!
прегръщам те от сърце!!!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-02-10T11:19:32+02:00

Свята обич...Майчина!
прекрасно посвещение!
с обич, мила Лили.
face04 (Таня Кирилова)

2008-02-10T10:46:40+02:00

Истински дълбоко от майчиното сърце!Най-истинската обич,която съществува в този свят!Прекрасен стих.Браво!