НЕ ИСКАМ . . .
На сина ми
Не искам и не трябва обичта ми
да бъде клетка за мечтите ти.
Ти можеш, сине - вече сам летиш,
над тревогите ми да се извисиш.
Това, което не успях да сторя,
ти ще постигнеш със любов и воля.
Животът е пътуване, нали?
Пътувай, следвай своите мечти.
Аз зная, имаш често трудни дни,
но не унивай, вяра не губи.
Не спирай, със надежда продължи,
за да прегазиш мътните води.
А любовта ми, сине, ще те пази -
със тебе ще обича и ще страда.
По твоя път неспирно ще върви -
да те закриля и да те крепи.
© Лилия Велчева All rights reserved.