10.02.2008 г., 10:05 ч.

Не искам... 

  Поезия
562 0 6

НЕ  ИСКАМ . . .

                            На сина ми

 

Не искам и не трябва обичта ми

да бъде клетка за мечтите ти.

Ти можеш, сине - вече сам летиш,

над тревогите ми да се извисиш.

 

Това, което не успях да сторя,

ти ще постигнеш със любов и воля.

Животът е пътуване, нали?

Пътувай, следвай своите мечти.

 

Аз зная, имаш често трудни дни,

но не унивай, вяра не губи.

Не спирай, със надежда продължи,

за да прегазиш мътните води.

 

А любовта ми, сине, ще те пази -

със тебе ще обича и ще страда.

По твоя път неспирно ще върви -

да те закриля и да те крепи.

 

 

© Лилия Велчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прегръщам те за този стих!Майчина мъдрост и любов!
  • Прекрасно посвещение!
  • Чудесно посвещение и мъдри съвети!
    Пишеш толкова земно.
  • лелеееее......Лили........
    тука си толкова различна...
    и все така си нежна!!!!!!
    чудесен стих за майчината обич!!!
    така е,винаги майките закрилят
    децата си по техния труден път в живота!!!
    прегръщам те от сърце!!!
  • Свята обич...Майчина!
    прекрасно посвещение!
    с обич, мила Лили.
  • Истински дълбоко от майчиното сърце!Най-истинската обич,която съществува в този свят!Прекрасен стих.Браво!
Предложения
: ??:??