24 nov 2017, 15:28

Не искам да бъда човек

  Poesía
1.1K 0 0

Сред сънища копринено нежни

се лута моята объркана душа.

По пътища белоснежни колебливо крача сама.

Косите ми разпиляват се небрежни,

търсещи пролука в хватката на студа.

Над мен се спускат мрачни, ледени облаци от тъга,

и в миг сърцето ми замръзва,

докоснато от пелерината на снега.

Като странница бродя по улиците сама

и обгръща ме завесата на нощта.

Сред тишината звънтят само моите стъпки -

притихнал е в бледна завивка града.

От студенината побиват ме тръпки,

но ръцете ми нежно докосват леда.

Срещу мен като сияние нежно се явява жена -

с посребрели коси и посиняла уста.

Очите й приютили са здрача,

а надолу се спуска съвършена снага.

Докосва ме едва доловимо, но дишам едва.

Плавно потъвам в обятията на студа.

О, сияние неземно, подари ми смъртта.

Със земята сравни ме и извай ме отново от лед,

аз твоето място жадувам да заема -

не искам повече да бъда човек.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ахинора Бориславова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...