Спри! Не си отивай
с гордо вдигната глава!
Искам да ти кажа
толкова неща.
Искам да целувам
твоите очи!
Не да те сънувам –
,,Слушай"! Замълчи"!
Искам да споделям
с тебе ден и час,
и да бъдем двама –
само ти и аз!
Не! Не искам първо
майка си да питаш
с отговор от нея
бързо да дотичаш!
С тебе ли живея?
Или ти със нея?
Вече ми омръзна
тази одисея!
Толкова щом искаш,
можеш да вървиш,
но, че те оставям
трябва да простиш!
март 2017г.
© Дияна Todos los derechos reservados
Благодаря,за коментара.
Харесвайте и коментирайте.Отговарям късно защото рядко влизам в Откровения.