19.03.2017 г., 12:29

Не искам да мълча!

2.1K 6 11

Спри! Не си отивай

с гордо вдигната глава!

Искам да ти кажа

толкова неща.

Искам да целувам

твоите очи!

Не да те сънувам –

,,Слушай"! Замълчи"!

Искам да споделям

с тебе ден и час,

и да бъдем двама –

само ти и аз!

Не! Не искам първо

майка си да питаш

с отговор от нея

бързо да дотичаш!

С тебе ли живея?

Или ти със нея?

Вече ми омръзна

тази одисея!

Толкова щом искаш,

можеш да вървиш,

но, че те оставям

трябва да простиш!

 

март 2017г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дияна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добро утро Аза!
    Благодаря,за коментара.
    Харесвайте и коментирайте.Отговарям късно защото рядко влизам в Откровения.
  • Горките мъже )
    Майката е една и заслужава уважетие.
    Съпругата - също, но плюс любов и вярност...
    А бе, мъж да не си!
  • Благодаря Ви,Таня и Ив.Иванов,за одобрението което сте изразили!
    Пиша Ви сега,защото много рядко влизам в сайта.Бъдете здрави!
  • Харесва ми
  • Хубаво излята с лекота поезия! Поздравления!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...