Спри! Не си отивай
с гордо вдигната глава!
Искам да ти кажа
толкова неща.
Искам да целувам
твоите очи!
Не да те сънувам –
,,Слушай"! Замълчи"!
Искам да споделям
с тебе ден и час,
и да бъдем двама –
само ти и аз!
Не! Не искам първо
майка си да питаш
с отговор от нея
бързо да дотичаш!
С тебе ли живея?
Или ти със нея?
Вече ми омръзна
тази одисея!
Толкова щом искаш,
можеш да вървиш,
но, че те оставям
трябва да простиш!
март 2017г.
© Дияна All rights reserved.
)
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
