Спри! Не си отивай
с гордо вдигната глава!
Искам да ти кажа
толкова неща.
Искам да целувам
твоите очи!
Не да те сънувам –
,,Слушай"! Замълчи"!
Искам да споделям
с тебе ден и час,
и да бъдем двама –
само ти и аз!
Не! Не искам първо
майка си да питаш
с отговор от нея
бързо да дотичаш!
С тебе ли живея?
Или ти със нея?
Вече ми омръзна
тази одисея!
Толкова щом искаш,
можеш да вървиш,
но, че те оставям
трябва да простиш!
март 2017г.
© Дияна All rights reserved.
)
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
