11 mar 2008, 11:24

Не искам да пускам ръката ти…

  Poesía
1.6K 0 37

Не искам да пускам ръката ти…

Студена е, но топли ме,

повярвай…

Не искам да чувствам умората,

но бягах към теб до зори…

Тичах… гонех се с вятъра,

кой първи ще целуне очите ти…

Тичах…

Изпуснах те…

Спънах се в хората,

дето срещнах в късни  зори…

Пътя към теб беше труден!

Падах в локви,

препълнени с желания,

пропиляни мечти,

от сълзите на хората,

с онези заслепени очи…

Падах…

Спъвах се в обещания…

Изпуснах те…

(как исках да те стигна само…

може би само за миг…)

да избягам с теб някъде…

като влак-спасение…

или катастрофа…

сърцето само ще реши…

И сега, когато те стигнах…

до мен ли си?

Не искам да пускам ръката ти…

Но  май доста  далеч си вече, нали?…

 

11. 03. 2008


                                                              Еми

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ем Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...