Mar 11, 2008, 11:24 AM

Не искам да пускам ръката ти…

  Poetry
1.6K 0 37

Не искам да пускам ръката ти…

Студена е, но топли ме,

повярвай…

Не искам да чувствам умората,

но бягах към теб до зори…

Тичах… гонех се с вятъра,

кой първи ще целуне очите ти…

Тичах…

Изпуснах те…

Спънах се в хората,

дето срещнах в късни  зори…

Пътя към теб беше труден!

Падах в локви,

препълнени с желания,

пропиляни мечти,

от сълзите на хората,

с онези заслепени очи…

Падах…

Спъвах се в обещания…

Изпуснах те…

(как исках да те стигна само…

може би само за миг…)

да избягам с теб някъде…

като влак-спасение…

или катастрофа…

сърцето само ще реши…

И сега, когато те стигнах…

до мен ли си?

Не искам да пускам ръката ти…

Но  май доста  далеч си вече, нали?…

 

11. 03. 2008


                                                              Еми

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ем All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...