Не искам да пускам ръката ти…
Не искам да пускам ръката ти…
Студена е, но топли ме,
повярвай…
Не искам да чувствам умората,
но бягах към теб до зори…
Тичах… гонех се с вятъра,
кой първи ще целуне очите ти…
Тичах…
Изпуснах те…
Спънах се в хората,
дето срещнах в късни зори…
Пътя към теб беше труден!
Падах в локви,
препълнени с желания,
пропиляни мечти,
от сълзите на хората,
с онези заслепени очи…
Падах…
Спъвах се в обещания…
Изпуснах те…
(как исках да те стигна само…
може би само за миг…)
да избягам с теб някъде…
като влак-спасение…
или катастрофа…
сърцето само ще реши…
И сега, когато те стигнах…
до мен ли си?
Не искам да пускам ръката ти…
Но май доста далеч си вече, нали?…
11. 03. 2008
Еми
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ем Все права защищены
:Р 
