14 abr 2008, 18:53

Не искам да се примиря

  Poesía » Otra
702 0 5
На човека, който безкрайно обичам...
На човека, който никога няма да разбера...


Стоиш си там.
Надменен, горд - 
сам в скален връх си се превърнал,
оглеждаш жертвите си, 
а каменното ти лице не трепва.
В твоя тесен и самотен свят място аз си нямам...
Какво като съм ти дъщеря?
Кръвта вода не става?
Не ще те разбера, докато съм жива...
Защо отблъскваш тези, които те обичат?
Защо вилнееш срещу тези, които на теб приличат?
Стоиш си там...
Високо...
Мълчалив...
Поглеждаш в ниското
тварите, пълзящи към върха...
Трещиш по-бесен и студен от лед,
отбиваш жалките атаки.
Лиши жената, дарила те с живот, от свойта обич
за жалкото имане...
И от гордост...
Лиши живота, на който сам вдъхна живот,
от бащината си любов...
Защото буен, непокорен е и малко странен...
Дано гранитът, сковаващ твоето сърце някога да се пропука.
Дано усмивка искрена на твоето лице
измие злобата ненужна.
Не мога и не искам да направя нищо аз.
Не мога думите ти тежки да забравя.
Сърцето ми скова се в мраз.
До върха ти непокорно ще издигна моя аз...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деси Мандраджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...