Apr 14, 2008, 6:53 PM

Не искам да се примиря

  Poetry » Other
700 0 5
На човека, който безкрайно обичам...
На човека, който никога няма да разбера...


Стоиш си там.
Надменен, горд - 
сам в скален връх си се превърнал,
оглеждаш жертвите си, 
а каменното ти лице не трепва.
В твоя тесен и самотен свят място аз си нямам...
Какво като съм ти дъщеря?
Кръвта вода не става?
Не ще те разбера, докато съм жива...
Защо отблъскваш тези, които те обичат?
Защо вилнееш срещу тези, които на теб приличат?
Стоиш си там...
Високо...
Мълчалив...
Поглеждаш в ниското
тварите, пълзящи към върха...
Трещиш по-бесен и студен от лед,
отбиваш жалките атаки.
Лиши жената, дарила те с живот, от свойта обич
за жалкото имане...
И от гордост...
Лиши живота, на който сам вдъхна живот,
от бащината си любов...
Защото буен, непокорен е и малко странен...
Дано гранитът, сковаващ твоето сърце някога да се пропука.
Дано усмивка искрена на твоето лице
измие злобата ненужна.
Не мога и не искам да направя нищо аз.
Не мога думите ти тежки да забравя.
Сърцето ми скова се в мраз.
До върха ти непокорно ще издигна моя аз...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси Мандраджиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...