Apr 14, 2008, 6:53 PM

Не искам да се примиря

  Poetry » Other
705 0 5
На човека, който безкрайно обичам...
На човека, който никога няма да разбера...


Стоиш си там.
Надменен, горд - 
сам в скален връх си се превърнал,
оглеждаш жертвите си, 
а каменното ти лице не трепва.
В твоя тесен и самотен свят място аз си нямам...
Какво като съм ти дъщеря?
Кръвта вода не става?
Не ще те разбера, докато съм жива...
Защо отблъскваш тези, които те обичат?
Защо вилнееш срещу тези, които на теб приличат?
Стоиш си там...
Високо...
Мълчалив...
Поглеждаш в ниското
тварите, пълзящи към върха...
Трещиш по-бесен и студен от лед,
отбиваш жалките атаки.
Лиши жената, дарила те с живот, от свойта обич
за жалкото имане...
И от гордост...
Лиши живота, на който сам вдъхна живот,
от бащината си любов...
Защото буен, непокорен е и малко странен...
Дано гранитът, сковаващ твоето сърце някога да се пропука.
Дано усмивка искрена на твоето лице
измие злобата ненужна.
Не мога и не искам да направя нищо аз.
Не мога думите ти тежки да забравя.
Сърцето ми скова се в мраз.
До върха ти непокорно ще издигна моя аз...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси Мандраджиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...