14 апр. 2008 г., 18:53

Не искам да се примиря

701 0 5
На човека, който безкрайно обичам...
На човека, който никога няма да разбера...


Стоиш си там.
Надменен, горд - 
сам в скален връх си се превърнал,
оглеждаш жертвите си, 
а каменното ти лице не трепва.
В твоя тесен и самотен свят място аз си нямам...
Какво като съм ти дъщеря?
Кръвта вода не става?
Не ще те разбера, докато съм жива...
Защо отблъскваш тези, които те обичат?
Защо вилнееш срещу тези, които на теб приличат?
Стоиш си там...
Високо...
Мълчалив...
Поглеждаш в ниското
тварите, пълзящи към върха...
Трещиш по-бесен и студен от лед,
отбиваш жалките атаки.
Лиши жената, дарила те с живот, от свойта обич
за жалкото имане...
И от гордост...
Лиши живота, на който сам вдъхна живот,
от бащината си любов...
Защото буен, непокорен е и малко странен...
Дано гранитът, сковаващ твоето сърце някога да се пропука.
Дано усмивка искрена на твоето лице
измие злобата ненужна.
Не мога и не искам да направя нищо аз.
Не мога думите ти тежки да забравя.
Сърцето ми скова се в мраз.
До върха ти непокорно ще издигна моя аз...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деси Мандраджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...