diesto (Данаил Антонов)
127 1K

7 feb 2021, 7:34

Не искам да ти вярвам!

Poesía » De amor

469 3 2

Не искам да ти вярвам. Стига сложност!

Доверието няма нищо общо.

Желания умират в невъзможност.

И в края многоточията свършват с точка.

Забравих лекотата си на влюбване.

Превърнах се във тежест за удавник.

И нуждата да бягам до загубване,

от факта, че умирам твърде бавно...

Душата ми от мъката пресъхва.

(А щастието е в твоите обятия.)

Ръцете ми, копнеещи прегръдка

са лесни за убиващо разпятие...

Наистина не искам да ти вярвам!

Надеждата с очакване човърка.

Една любов не може да прощава,

освен ако не я превърнеш в църква...

Стихопат.

Danny Diester

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Plevel (Силвия Илиева)

Прощаването тръгва от нас, Дани. Иначе много ми хареса.

2021-02-09T13:45:24+02:00
limeruna (Йоана)

Не ми допадат паралелите с религиозни елементи, когато са насила поставени, но в случая се усеща искрена вяра, а финалът напълно оправдава употребата на думата "разпятие" по-рано в текста, защото без тези две думи текстът просто нямаше да е завършен. И посланието е хубаво - любимите хора не трябва да си вярват, а да се обичат. Вярването идва след това. Или не идва. Но не това е важното. Стига да има истинска вяра и любов.

2021-02-07T10:34:09+02:00

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0