Не искам да ти вярвам!

7 feb 2021, 7:34

Poesía » De amor

303 3 2

Не искам да ти вярвам. Стига сложност!

Доверието няма нищо общо.

Желания умират в невъзможност.

И в края многоточията свършват с точка.

Забравих лекотата си на влюбване.

Превърнах се във тежест за удавник.

И нуждата да бягам до загубване,

от факта, че умирам твърде бавно...

Душата ми от мъката пресъхва.

(А щастието е в твоите обятия.)

Ръцете ми, копнеещи прегръдка

са лесни за убиващо разпятие...

Наистина не искам да ти вярвам!

Надеждата с очакване човърка.

Една любов не може да прощава,

освен ако не я превърнеш в църква...

Стихопат.

Danny Diester

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Plevel (Силвия Илиева)

2021-02-09T13:45:24+02:00

Прощаването тръгва от нас, Дани. Иначе много ми хареса.
limeruna (Йоана)

2021-02-07T10:34:09+02:00

Не ми допадат паралелите с религиозни елементи, когато са насила поставени, но в случая се усеща искрена вяра, а финалът напълно оправдава употребата на думата "разпятие" по-рано в текста, защото без тези две думи текстът просто нямаше да е завършен. И посланието е хубаво - любимите хора не трябва да си вярват, а да се обичат. Вярването идва след това. Или не идва. Но не това е важното. Стига да има истинска вяра и любов.