Не искам да ти вярвам!
Не искам да ти вярвам. Стига сложност!
Доверието няма нищо общо.
Желания умират в невъзможност.
И в края многоточията свършват с точка.
Забравих лекотата си на влюбване.
Превърнах се във тежест за удавник.
И нуждата да бягам до загубване,
от факта, че умирам твърде бавно...
Душата ми от мъката пресъхва.
(А щастието е в твоите обятия.)
Ръцете ми, копнеещи прегръдка
са лесни за убиващо разпятие...
Наистина не искам да ти вярвам!
Надеждата с очакване човърка.
Една любов не може да прощава,
освен ако не я превърнеш в църква...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Прощаването тръгва от нас, Дани. Иначе много ми хареса.
-
Не ми допадат паралелите с религиозни елементи, когато са насила поставени, но в случая се усеща искрена вяра, а финалът напълно оправдава употребата на думата "разпятие" по-рано в текста, защото без тези две думи текстът просто нямаше да е завършен. И посланието е хубаво - любимите хора не трябва да си вярват, а да се обичат. Вярването идва след това. Или не идва. Но не това е важното. Стига да има истинска вяра и любов.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
