7 февр. 2021 г., 07:34

Не искам да ти вярвам!

472 3 2

Не искам да ти вярвам. Стига сложност! 

Доверието няма нищо общо. 

Желания умират в невъзможност.

И в края многоточията свършват с точка. 

Забравих лекотата си на влюбване. 

Превърнах се във тежест за удавник. 

И нуждата да бягам до загубване,  

от факта, че умирам твърде бавно... 

Душата ми от мъката пресъхва. 

(А щастието е в твоите обятия.) 

Ръцете ми, копнеещи прегръдка 

са лесни за убиващо разпятие... 

Наистина не искам да ти вярвам! 

Надеждата с очакване човърка. 

Една любов не може да прощава, 

освен ако не я превърнеш в църква... 

 

Стихопат. 

Danny Diester

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прощаването тръгва от нас, Дани. Иначе много ми хареса.
  • Не ми допадат паралелите с религиозни елементи, когато са насила поставени, но в случая се усеща искрена вяра, а финалът напълно оправдава употребата на думата "разпятие" по-рано в текста, защото без тези две думи текстът просто нямаше да е завършен. И посланието е хубаво - любимите хора не трябва да си вярват, а да се обичат. Вярването идва след това. Или не идва. Но не това е важното. Стига да има истинска вяра и любов.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...