15 abr 2016, 20:18

(не)изживяното и (не)възможното

  Poesía » Otra
535 0 1

Гледаха се най-вече със страст,

ала болката от неизживяното

ги караше да бъдат далечни.

Създадени били да живеят 

един за друг,

но не и рамо(до)рамо.

 

Липсата  на контакт

застудява,

разпилява

жиците на любовта

вкаменява душата.

 

Не се опитвай 

възелите на езика да развържеш-

твърде мълчалив е станал.

Да говориш не опитвай,

да те чуе няма кой - оглушах от думите, загубили се в тишината.

А езикът на глухонемите не е за теб.

Неразбрани по-добре, 

та някой друг изкусно 

да направи всичко онова, 

което ти така и не пожела...

(включително и мен).

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слънчоглед Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ... Създадени били да живеят
    един за друг,
    но не и рамо(до)рамо...

    И крачка по крачка градили и стигнали до своята сянка... Вградени... Един до друг... Заедно... Много харесах.

    Пп: Но има надежда!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...