Apr 15, 2016, 8:18 PM

(не)изживяното и (не)възможното

  Poetry » Other
533 0 1

Гледаха се най-вече със страст,

ала болката от неизживяното

ги караше да бъдат далечни.

Създадени били да живеят 

един за друг,

но не и рамо(до)рамо.

 

Липсата  на контакт

застудява,

разпилява

жиците на любовта

вкаменява душата.

 

Не се опитвай 

възелите на езика да развържеш-

твърде мълчалив е станал.

Да говориш не опитвай,

да те чуе няма кой - оглушах от думите, загубили се в тишината.

А езикът на глухонемите не е за теб.

Неразбрани по-добре, 

та някой друг изкусно 

да направи всичко онова, 

което ти така и не пожела...

(включително и мен).

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Слънчоглед All rights reserved.

Comments

Comments

  • ... Създадени били да живеят
    един за друг,
    но не и рамо(до)рамо...

    И крачка по крачка градили и стигнали до своята сянка... Вградени... Един до друг... Заедно... Много харесах.

    Пп: Но има надежда!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...