Палав
Вятърко раздухва
бяла, слънчева пола.
С нежен полъх той се спъва
право в моите крака.
Спирайки за малко
ме попита:
"Може ли да продължа?"
Давай, Ветре, не жали ме
отвей далече таз снага!
От небето да погледна
наш'та калпава страна! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse